Results for mononuklearnih translation from Slovenian to Bulgarian

prekinitev teh molekularnih interakcij preprečuje transmigracijo mononuklearnih levkocitov skozi endotelij do vnetega parenhimskega tkiva.
Прекъсване на това молекулно взаимодействие предотвратява трансмиграцията на мононуклеарни левкоцити през ендотела във възпалените паренхимни тъкани. Друг възможен механизъм на действие на натализумаб е да подтисне наличните възпалителни реакции в заболелите тъкани, чрез подтискане на взаимодействието между α4- експресиращите левкоцити с техните лиганди в екстрацелуларния матрикс и върху паренхимните клетки.

prav tako niso opazili bistvenih sprememb v tvorbi citokinov v stimuliranih mononuklearnih celicah iz periferne krvi po zdravljenju z infliksimabom.
При лекувани с инфликсимаб пациенти периферните кръвни мононуклеарни клетки са с непроменен пролиферативен отговор при стимулация в сравнение с нелекувани пациенти, след лечението с инфликсимаб не се наблюдава и значима промяна в продукцията на цитокини от стимулираните мононуклеарни клетки.

poleg tega interferon beta- 1b okrepi zaviralno (supresorsko) delovanje mononuklearnih celic v periferni krvi.
Интерферон бета- 1b намалява афинитета на свързване и засилва интернализацията, броя на рецепторите за интерферон- гама. Той засилва също супресорната активност на мононуклеарните клетки в периферната кръв.

v mehkih tkivih ob mestu injiciranja so opazili fibroplazijo s spremljajočo infiltracijo mononuklearnih celic, kar kaže na zmožnost pdgf, da spodbudi rast vezivnega tkiva.
Меката тъкан непосредствено до мястото на инжектиране показва фиброплазия с придружаваща мононуклеарна клетъчна инфилтрация, която е отражение на способността на растежния фактор, произлизащ от тромбоцитите да стимулира растежа на съединителна тъкан.

analiza mononuklearnih celic iz lamine proprie, dobljenih z biopsijo črevesne sluznice, je pokazala, da zdravljenje z infliksimabom povzroči zmanjšanje števila celic, ki lahko tvorijo tnfα in interferon γ.
Изследването на мононуклеарните клетки в ламина проприя от чревна лигавица, взета чрез биопсия, показва, че лечението с инфликсимаб води до намаляване на броя на клетките, експресиращи tnf α и интерферон- γ.

32 celic, ki tvorijo lise na milijon mononuklearnih celic iz periferne krvi [sfc/ 106 pbmcs], p < 0, 001).
7 гликопротеин ензимно- свързан имуносорбентен метод (gpelisa) (1, 7- кратна разлика, геометрично среден титър [gmt] от 479 срещу 288 gpelisa единици/ ml, p < 0, 001), така и на t- клетъчната активност, измерена с vzv интерферон- гама ензимно- свързан имуноспот (ifn- γ elispot) метод (2, 2- кратна разлика, геометрична средна бройка [gmc] от 70 срещу 32 спот - формиращи клетки на милион периферни кръвни мононуклеарни клетки [sfc/ 106 pbmcs], p < 0, 001).

protivirusno delovanje in vitro darunavir je pokazal učinkovitost proti laboratorijskim sevom in kliničnim izolatom hiv- 1 ter proti laboratorijskim sevom hiv- 2 v akutno okuženih celičnih linijah t celic, človeških mononuklearnih celicah iz periferne krvi in človeških monocitih/ makrofagih z medianimi vrednostmi ec50 v razponu od 1, 2 do 8, 5 nm (0, 7 do 5, 0 ng/ ml).
in vitro антивирусна активност Дарунавир показва активност срещу лабораторни щамове и клинични изолати на hiv- 1 и лабораторни щамове на hiv- 2 при остро инфектирани Т- клетъчни линии, човешки периферни мононуклеарни клетки и човешки моноцити/ макрофаги при стойности на средната ефективна концентрация (ЕС50) от 1, 2 до 8, 5 nm (0, 7 до 5, 0 ng/ ml).